За еднократно четене
Събуждам се – и нито стих.
Какво съм спал, не зная.
Но трябва да съм още жив –
кафенцето ухае.
Очите - залепени с гел.
Не се отваря никое.
Дали пък вчера не съм чел
некачествени стихове?
Така е, като ме мързи
тефтерчето да взимам.
Той Владо* нека да е жив.
И още двама-трима.
На гладно стихове – дрън-дрън.
Обличай се, обувай се,
че гледай, щъкат вече вън
и други хомонкулуси.
Но преди тръгване реших –
колете ме, бесете ме! –
да драсна нещичко – апчих! –
за еднократно четене.
Си викам: бе защо не си
мълчиш бе, главо, главоо…
Мерси за здравето, мерси!
И аз ви пожелавам.
Животът, всъщност, си тече
и във какво излиза, че
е смисълът накрая?
Да чуеш някой да рече,
или пък ти да му речеш
усмихнато – наздраве!
*един приятел
© Райчо Русев All rights reserved.
