Jul 19, 2007, 9:27 AM

ЗА ФЕЯТА,СЪКРОВИЩНИКА И ПЛАНИНАТА

  Poetry
730 0 2
ЗА ФЕЯТА, СЪКРОВИЩНИКА И ПЛАНИНАТА

Любов и кехлибарен клей ме галят.
Под борове, ели - стоя пречистен.
Катеричка със шишарка ме удари,
уплашена, на клончето увисна.

Оглеждах се и търсех мойта фея.
Съкровищника молех на колене.
Напразно погледа си реех,
но чаках я на голите морени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво!
  • ще я намериш! може би не точно в планината...Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...