Feb 13, 2009, 11:47 AM

За хляба и виното

  Poetry » Other
1.4K 0 8

                                    За хляба и виното

За хляба  си

на всичко е готов човекът:

да тича бос по трънлива пътека,

ламя стоглава не насън да пребори

или пред неправда очи да затвори;

дори... на престъпление ще се реши,

защото - от глад се най-лесно греши.

 

Хлябът насъщни, без който не можем,

благослови да го имаме, Боже!

 

А виното...

,,Във виното е истината,, - казват.

И опитът човешки го доказва,

че виното живота ни услажда

и в нас горенето страстта подклажда;

и ни издига горе чак, във висинето,

и дава аромат и цвят на битието.

 

Без вино може и да можем,

но не ни лишавай и от него, Боже!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Хлябът насъщни, без който не можем,
    благослови да го имаме, Боже!
    ......
    Без вино може и да можем,
    но не ни лишавай и от него, Боже!"
    Много истини, Мария!
    Поздрав!
  • Благодаря за поздравите!Честит празник и на вас!
  • Страхотна молитва!Присъединявам се Мари!Амин, дай Боже!
  • Браво, Мария!
    Хубав стих, за хубав празник!
  • Наздраве за утрешния двоен празник и за хубавото стихотворение! И филия хляб за трудните дни! Сърдечни поздрави!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...