Feb 17, 2007, 1:40 PM

ЗА ЖИВОТ, НАЛИ?

  Poetry
760 0 7



ЗА ЖИВОТ, НАЛИ?


"А тротоарите не спят
и стъпките ни броят..."



Съвсем случайна съм в живота ти,
но затова и толкова ненужна...
Все по – вероятна ще съм, възможно е
да си останем непокътнати и чужди.

Транзит минавам по булевардите
на твойте доверчиви увлечения.
И бия, хапя, дращя бодигардите
отдавна изпаднали в забвение.

А непристъпени са Рубиконите
и непребродени докрай душите.
Там, в междуредията на законите
остават ни единствено мечтите.

Не ще ме спънат лъжливите химери
по пътя към живителен оазис.
Душата ми цъфти, защото те намерих
и двама с теб живеца сме запазили!


„Ех, любов, любов,
ти кажи защо
все за теб
една земя не стига
и един живот!”


17.02.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...