Feb 17, 2007, 1:40 PM

ЗА ЖИВОТ, НАЛИ?

  Poetry
752 0 7



ЗА ЖИВОТ, НАЛИ?


"А тротоарите не спят
и стъпките ни броят..."



Съвсем случайна съм в живота ти,
но затова и толкова ненужна...
Все по – вероятна ще съм, възможно е
да си останем непокътнати и чужди.

Транзит минавам по булевардите
на твойте доверчиви увлечения.
И бия, хапя, дращя бодигардите
отдавна изпаднали в забвение.

А непристъпени са Рубиконите
и непребродени докрай душите.
Там, в междуредията на законите
остават ни единствено мечтите.

Не ще ме спънат лъжливите химери
по пътя към живителен оазис.
Душата ми цъфти, защото те намерих
и двама с теб живеца сме запазили!


„Ех, любов, любов,
ти кажи защо
все за теб
една земя не стига
и един живот!”


17.02.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...