17 февр. 2007 г., 13:40

ЗА ЖИВОТ, НАЛИ?

758 0 7



ЗА ЖИВОТ, НАЛИ?


"А тротоарите не спят
и стъпките ни броят..."



Съвсем случайна съм в живота ти,
но затова и толкова ненужна...
Все по – вероятна ще съм, възможно е
да си останем непокътнати и чужди.

Транзит минавам по булевардите
на твойте доверчиви увлечения.
И бия, хапя, дращя бодигардите
отдавна изпаднали в забвение.

А непристъпени са Рубиконите
и непребродени докрай душите.
Там, в междуредията на законите
остават ни единствено мечтите.

Не ще ме спънат лъжливите химери
по пътя към живителен оазис.
Душата ми цъфти, защото те намерих
и двама с теб живеца сме запазили!


„Ех, любов, любов,
ти кажи защо
все за теб
една земя не стига
и един живот!”


17.02.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...