За кой ли път
завръщам се под топлото ти рамо.
Охлузена от болките навън,
във теб се сгушвам - жива рана!
За кой ли път
приемаш ме, макар и чужда.
Целувана напразно, омърсена,
докосвана съм от ръце ненужни!
За кой ли път
ще те излъжа, че съм вече твоя.
Недей да вярваш - друг е моят път,
със теб съм само до завоя!
© Неделина Кабаиванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
