rumbic (Руми)
102 330

Jan 4, 2017, 5:19 PM 2024-05-14T06:56:01+03:00

За кой ли път!

Poetry

993 7 16

За кой ли път се губя в свойте мисли!

Зове ме онзи стар и прашен път,

небето синьо , изгревите чисти

и моят толкова прекрасен, роден кът!

В сърцето ми остана тишината

и нежен полъх от разцъфнали поля,

на всяко лято чувствам топлината,

а зимата е бяла и добра!

Заставам там, пред малка, стара къща...

ухаят нежно здравец и липа!

За кой ли път във детството се връщам,

за кой ли път прокрадва се сълза!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yankova41 (Йонка Янкова)

Детството един незабравим миг.Много често спомена ни връща.Харесах и ме докосна.Благодаря.Руми.

2017-04-13T10:12:41+03:00
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Спомени. Сякаш към го изживала...

2017-04-13T09:26:57+03:00
rumbic (Руми)

Дияна, благодаря ти за хубавите думи!

2017-03-13T14:44:53+02:00
diqna-liana (Дияна)

Харесах,картината на родното село,което ще носим в сърцето си!Ще ни бъде по лесно в живота,ако носим и нещо от детето!Например чистотата,в отношенията и радостта от малките неща!Желая повече настроение!

2017-02-05T09:49:02+02:00
rumbic (Руми)

2017-01-11T11:21:47+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0