За кой ли път!
За кой ли път се губя в свойте мисли!
Зове ме онзи стар и прашен път,
небето синьо , изгревите чисти
и моят толкова прекрасен, роден кът!
В сърцето ми остана тишината
и нежен полъх от разцъфнали поля,
на всяко лято чувствам топлината,
а зимата е бяла и добра!
Заставам там, пред малка, стара къща...
ухаят нежно здравец и липа!
За кой ли път във детството се връщам,
за кой ли път прокрадва се сълза!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
