4.01.2017 г., 17:19 ч.

За кой ли път! 

  Поезия
784 7 17

За кой ли път се губя в свойте мисли!

Зове ме онзи стар и прашен път,

небето, изгревите чисти

и моят толкова прекрасен, роден кът!

 

В сърцето ми остана тишината

и нежен полъх от разцъфнали поля,

на всяко лято чувствам топлината

а зимата е бяла и добра!

 

Заставам там, пред малка, стара къща...

ухаят здравец и липа!

За кой ли път във детството се връщам,

за кой ли път прокрадва се сълза!

© Руми Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Детството един незабравим миг.Много често спомена ни връща.Харесах и ме докосна.Благодаря.Руми.
  • Спомени. Сякаш към го изживала...
  • Дияна, благодаря ти за хубавите думи!
  • Харесах,картината на родното село,което ще носим в сърцето си!Ще ни бъде по лесно в живота,ако носим и нещо от детето!Например чистотата,в отношенията и радостта от малките неща!Желая повече настроение!
  • Усетих аромата на носталгията!
  • Благодаря ви, приятели, радвам се, че мога да споделя с вас своето душевно състояние...! Бъдете щастливи!
  • ...Зове ме онзи стар и прашен път,
    небето, изгревите чисти
    и моят толкова прекрасен, роден кът!...
    Хубаво, Руми!...
  • Красиво си описала тази носталгия, Руми. Предизвиква умиление, макар и да се прокрадва сълза. Харесах много! Поздрави!
  • Ех, Руми. тя бащината къща винаги е готова да те посрещне и прости. А ние все не намираме време да и отдадем заслуженото. Много красиво си го написала.
  • Носталгична, но красива поетичност:
    "Заставам там, пред малка, стара къща...
    ухаят здравец и липа!
    За кой ли път във детството се връщам,
    за кой ли път прокрадва се сълза!"
    Финалът просълзява......поставям в Любими!
  • Харесах
  • Хубав стих, Руми! Върна ме във спомените ми! Поздрави!
  • Благодаря ви, Силве, Васе, Младене! Пожелавам ви, много топлина в душите!
  • Невероятна носталгия по красотата и детството - единствените инвариантни в живота на духовния човек. Прекрасно е, Руми - просълзи ме. Ще си позволя да цитирам и себе си:

    "Защо от срещата с красивото остава чувството за смърт...?

    Поставям в Любими.
  • Винаги ще се връщаме, защото там е безгрижието и обичта. Поздрави!
  • Красиво,носталгично, поздравления Руми!
Предложения
: ??:??