За кой ли път
За кой ли път от Ангелите прах
посипа ни се свише на главите
и аз мигът, свещеният, проспах
да зърна ореола на предците?
За кой ли път кометите над нас
надвисваха опашки страховито
и в тъмна нощ орисваха без глас
човечеството на хорото вито?
За кой ли път разминахме се днес
да почетем и мъртвите, светците,
загиналите в бран без кост и вест,
на меча и на словото борците?
Да палнем свещ пред Бога ни хрисим
в олтара, дето страстите замират
и чуеме божествения химн
в камбанен звън, във щурчовата лира,
че те да ни разбудят съвестта,
заспалият ни дух да се пречисти
и светло да се върнем във света
на Димчовите белоцветни вишни!
© Иван Христов All rights reserved.
