За любовта
Пуснете любовта да си отиде!
Не я насилвайте да ви говори!
Луната небесата щом разбрида,
към истината път ще се отвори.
И нека любовта да бъде плаха.
Да оправдава всичко без да съди.
Да бъде на доверието стряха
и сетната невяра да пропъди.
Пуснете любовта, не я гневете!
Не каца лесно тя на всяко рамо.
Заспива нощем в чашката на цвете.
Осъмва в топъл поглед с ласка само.
Пазете любовта и я щадете!
Чуплива е във крехката си нежност.
Не може по принуда да ни свети.
Тревожим ли я, гасне неизбежно.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
