За любовта
За любовта, за красотата,
за нейния опасен чар
пребродила бих аз земята,
за да намеря този дар.
Вълшебната ѝ чудна сила
са светли слънчеви лъчи
и път до нея ще открия,
но само ми повярвай ти!
Приятелка ми е Съдбата,
дори и често да греша.
Отдавна ми е тя позната –
от детството, та досега.
По стръмни пътища ме води,
но обещала ми е теб,
прощавам ѝ горчивите залози,
ако сърцето ти не е от лед.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
