За малко да умра...
За малко да помисля, че си моя.
За малко да се сетя, че не знам.
За малко да порастна от неволя.
За малко да потъна в черен срам.
За малко аз простих на свойта воля,
за малко и отдадох съвест, чест.
За малко сринах костите си с моя
открит стремеж към теб, без интерес.
За малко стъпих на главата горда.
За малко си създадох нов герой.
За малко аз пристъпих в тебе зорко,
за малко си помислих, че съм твой.
За малко ми напомни, че човек съм.
За малко си напомних, че съм жив.
За малко пак наоколо погледнах.
За малко си повярвах, че съм сив.
За малко в пътищата криви пак блуждаех.
За малко с теб се срастнах в нов живот.
За малко се усмихнах и мечтаех.
За малко се родих за полет нов.
За малко поживях живота светъл.
За малко влязох в земните неща.
За малко си повярвах, че съм щедър.
За малко бръкнах в твоята глава.
За малко трепет чакам аз отново.
За малко обич, малко жив живот.
За малко да изстина като корен,
прогнил и черен, бездна без живот.
© Нико Ников All rights reserved.
