За мен
Благодаря на Бог и на съдбата,
че родена - цяла - съм от злато.
На мама и на тате бях момиче.
Раста в живота си като кокиче.
Подавам първа винаги главата,
не един път парила ме е сланата.
Но гола ли съм - с нова риза
милостиво Бог отново ме облича.
Щом падна уморена на земята,
Той с любов подава ми ръката.
Спазвам правилото Божие: Прави
каквото трябва, пък каквото ще.
От всичко взела съм и дала,
но още никого не съм предала.
Децата са ми умни, внуци - сладки,
с баща им двама сме благатки.
Приятели до мене много има,
враговете цяла са дузина.
Щом болката ме кара да заплача,
съдбата нежно милва ми душата.
Все някой някога обичам лудо,
че съм тук, при вас, не е ли чудо!
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
