Сънувах, че ти изяждам очите,
някаква зелена течност изтичаше от тях.
Мислех, че червена е кръвта на добрите.
Бях реална, но всъщност аз спях.
Изядох наглия ти поглед,
с който ме караше да млъкна.
Аз, по-нагла от теб,
налях си водка, за да преглътна.
Добра вечеря се оказаха очите ти сини,
бях убедена, че имам слабост към тях.
Пресолих ги. Обичам сол.
Намеквам, че сълзях...
С часове можех да те гледам в очите,
можех, докато не преигра.
Наред бяха сълзите,
докато промяната в погледа ти не разбера.
Не можех повече да чакам,
не исках лицемерните ти очи да виждам.
Памуци с ракия вместо очи ти слагам,
на тези, които няма да ти видят очите завиждам...
`Евелина_
© Евита All rights reserved.