Jan 16, 2015, 7:40 AM

За моето куче 

  Poetry » Other
857 0 0

За моето куче

Седя си аз вкъщи и си слушам музика приятна,

когато през главата ми мина мисъл неприятна.

Поглеждам към часовника, той показва 5 часа,

и аз си казвам: “майка му стара, трябва кучето да разведа“.

 

Кучето ми е една малка черна твар на име Рая,

която аз изобщо не мога да трая.

С думи като досадна, миризлива и грозновата мога да я определя

и изобщо няма да сгреша.

 

Всяка сутрин тя ме буди точно в 6 сутринта

без изобщо да ù тежи на съвестта.

Тя е една малка нервна гад

и съм сигурен, че идва от самия Ад.

 

Излизам с нея през входната врата

и студен вятър духа в нашите лица.

Жив човек няма вън в това студено време,

а аз мръзна с това малко, проклето бреме.

 

Разхождахме се ние под дъжда,

когато изведнъж ми се обади съвестта.

Погледнах долу в моите крака

и видях през очите малката ù душа.

 

Разбрах, че за това създание аз съм всичко на света

и от това омекнаха моите крака.

И осъзнах аз на мига,

колко много обичам тази малка черна твар на име Рая.

© Николай Вълков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??