За моето куче

За моето куче

Седя си аз вкъщи и си слушам музика приятна,

когато през главата ми мина мисъл неприятна.

Поглеждам към часовника, той показва 5 часа,

и аз си казвам: “майка му стара, трябва кучето да разведа“.

Кучето ми е една малка черна твар на име Рая,

която аз изобщо не мога да трая.

С думи като досадна, миризлива и грозновата мога да я определя

и изобщо няма да сгреша.

Всяка сутрин тя ме буди точно в 6 сутринта

без изобщо да ù тежи на съвестта.

Тя е една малка нервна гад

и съм сигурен, че идва от самия Ад.

Излизам с нея през входната врата

и студен вятър духа в нашите лица.

Жив човек няма вън в това студено време,

а аз мръзна с това малко, проклето бреме.

Разхождахме се ние под дъжда,

когато изведнъж ми се обади съвестта.

Погледнах долу в моите крака

и видях през очите малката ù душа.

Разбрах, че за това създание аз съм всичко на света

и от това омекнаха моите крака.

И осъзнах аз на мига,

колко много обичам тази малка черна твар на име Рая.