За моите любими баба и дядо
Поляна с есенна премяна.
Баба е засмяна, а дядо с шапката басмяна.
Тичат, бързат, готвят, правят -
всичко що е счупено поправят.
Тъжна ли съм - всичко те долавят
и за работата си забравят.
Мързеливци хич не им се нравят,
в манджата си лютичко добавят
и после пак за работата се залавят.
Сутрин, обед, вечер - работата ври,
няма те да се затворят в четири стени.
Пак и пак, и пак, и пак...
докато не дойде пълен мрак,
те навън магиите свои правят,
и никога за нас не забравят.
