За нас и любовта
Изсъхнах.
Сега съм в застой.
Не пиша.
Нищо смислено.
И само прeпрочитам.
Душата ми е в покой.
Мисля,
а от безсмислие залитам.
Сбръчках се,
а още съм тъй млада.
Очите ми - сухи,черни.
Сърцето ми не иска да повярва.
Чувало е доста думи.
Все неверни.
Осиротях.
А няма и къде да ида.
Но надеждата си взех.
С мен.
Раменете двете да крепим.
Заедно.
В светът -
тъй мрачен и студен.
Дишам.
Огледалото ми се присмива иронично.
Като жена изглеждам жалка.
И пръсвам го на хиляди парчета.
Очакват ли ме,
седем години самота?!
Забравих всичко,
което не трябва да забравям.
Но, Господи,
защо си спомням още теб?
Ти се оказа единствения спомен,
който съществува в мен.
Но пиша този стих
и възкръсвам сякаш аз от пепелта.
Също като феникса се възродих
и запях за нас и любовта.
Сега съм в застой.
Не пиша.
Нищо смислено.
И само прeпрочитам.
Душата ми е в покой.
Мисля,
а от безсмислие залитам.
Сбръчках се,
а още съм тъй млада.
Очите ми - сухи,черни.
Сърцето ми не иска да повярва.
Чувало е доста думи.
Все неверни.
Осиротях.
А няма и къде да ида.
Но надеждата си взех.
С мен.
Раменете двете да крепим.
Заедно.
В светът -
тъй мрачен и студен.
Дишам.
Огледалото ми се присмива иронично.
Като жена изглеждам жалка.
И пръсвам го на хиляди парчета.
Очакват ли ме,
седем години самота?!
Забравих всичко,
което не трябва да забравям.
Но, Господи,
защо си спомням още теб?
Ти се оказа единствения спомен,
който съществува в мен.
Но пиша този стих
и възкръсвам сякаш аз от пепелта.
Също като феникса се възродих
и запях за нас и любовта.
© Ванина All rights reserved.
