Изсъхнах. Сега съм в застой. Не пиша. Нищо смислено. И само прeпрочитам. Душата ми е в покой. Мисля, а от безсмислие залитам. Сбръчках се, а още съм тъй млада. Очите ми - сухи,черни. Сърцето ми не иска да повярва. Чувало е доста думи. Все неверни. Осиротях. А няма и къде да ида. Но надеждата си взех. С мен. Раменете двете да крепим. Заедно. В светът - тъй мрачен и студен. Дишам. Огледалото ми се присмива иронично. Като жена изглеждам жалка. И пръсвам го на хиляди парчета. Очакват ли ме, седем години самота?! Забравих всичко, което не трябва да забравям. Но, Господи, защо си спомням още теб? Ти се оказа единствения спомен, който съществува в мен. Но пиша този стих и възкръсвам сякаш аз от пепелта. Също като феникса се възродих и запях за нас и любовта.
Мисля,
а от безсмислие залитам.
Сбръчках се,
а още съм тъй млада.
Очите ми - сухи,черни.
Сърцето ми не иска да повярва.
Чувало е доста думи.
Все неверни.
* * *
Вълнуват думите ти с болезнената си откровеност!
Прегръдка!
Стихът ти много ми хареса Ванина! Много е истински! Познавам добре тези чувства и настроения, аз почти винаги съм си обсебена от тях! Когато видях, че не съм единствено аз така, сякаш ми стана по-леко, че все пак някой може да ме разбира! Е, радвам се че ти си щастлива, че не се отнася за тебе! Поздрави за стиха!
Благодаря много и на двете ви!
Танче,в момента съм щастлива и не съм се разделила с никой
Този стих го написах снощи късно,след като четох една книга!
Прегръщам ви!
Тъжно е Ванинче!
Всяка раздяла е една малка смърт,но хубавото е че болката преминава и наистина любовта възскръсва!
Хубав е стихът ти!Но не унивай,нали за това надеждата е с теб!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прегръщам ви всички!!!