Jul 10, 2009, 12:39 PM

За по-лесно

  Poetry » Love
868 0 11


Отиде и тая зима.
И пролетта ще зачеркнем.
Ако не ми се размине,
ще трябва да вземам мерки.

Не да те мисля задочно
през девет села в десето,
а да се съсредоточа
на фактите от битието.

Да те забравям по малко -
както нарастват дните.
Една въздишка е лятото.
Дано есента ми стигне.

Ще подминавам мълком,
каквото на теб заприлича.
Ще се разхождам дълго,
докато забравя всичко.

А ти недей се заплесва
и недей много забавя.
За да ти бъде по-лесно -
гледай ме аз как го правя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...