Сълзите кървава пътека пак оставят в мрака. Блещукат нежно, наранено... сърцето ми те чака. Залязвам... Душата в пороя от грешки се губи... Умирам за пореден път... Заспивам - за последно... и няма кой да ме събуди. Преди полунощ в краката ти оставих своята любов. И побягнах... да търся сякаш порива чужд и нов. Залязвам... В ръцете си държа детето, което бях преди. Умирам отново и отново... Ако знаеш... само как отвътре ме боли. Пръстите ти нежни, следите ми от снощи галят... И гледам те, скрита... Сълзите ми лицето парят. Изгрявам... За последен път... над цялата тъга се извисявам... Щастлива съм... За последно ще угасна. Нищо не ще ми пречи да продължа да се надявам.