Apr 21, 2007, 11:46 AM

За последен път

  Poetry
829 0 4
      За последен път

 

За последен път ще играя,

за последен път ще облека екипа,

за последен път ще обуя обувките,

за последен път ще усетя мириса на тревата.

 

За последен шът ще се боря със зъби и нокти,

за последен път ще отбележа,

за последен път ще изпадна в екстаз,

за последен път ще отбележа.

 

Ах, как няма сили вече да играя,

как силна болка дробовете изгаря.

Как топъл въздух на пресекулки,

трудно дишам, задушавам се.

 

Мозъкът блокира, краката отказват,

тялото, агонизирайки, се свлича.

Студено е! Усещам как се опиянявам.

Накъде отлита моята душа!

 

За последен път усетих аз екстаза.

Сега събличам екипа - толкова боли.

Разделям се със съблекалнята - моя дом беше ти!

Прибирам обувките и онемявам!

 

Чатица от мен умря в този миг!

Казват, посредствен играч съм бил!

Ала бележих, нали?

Само завиждахте, дано сега да сте доволни!

 

Сбогом, моя страст.

Сбогом, мой живот.

За последен път изпитах аз екстаз.

За последен път бях някой !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Benifios All rights reserved.

Comments

Comments

  • много е хубаво
  • Човек е голям,колкото големи са мечтите му!Продължавай да мечтаеш!Бъди силен!
  • Имай мечти и ги следвай!
    Бъдещето е навсякъде!
    Дерзай и не се отказвай!
    И се усмихни, каква е тази тъжна физиономия!

  • Е, защо...!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...