За последно
На празна маса с теб стоим,
само с препълнени от болка чаши.
За сетен път ще си мълчим,
но за последно ще сме наши.
От утре ще е друго вече –
и двамата ще сме наполовина.
Днес времето ни заедно изтече
и „цялото” последно ще го има.
Последна чаша напълни ми
със парещо горчиво вино,
за да забравя днес какъв не си ми
и колко пусто е и сиво.
Подай тютюна си насам и сядай,
да чуеш ти на самотата песента.
Остани за час, а после бягай
без да се сещаш колко съм сама.
От теб една услуга искам само –
цигара тежка запали във тоя ден,
пуши я дръзко, гневно, бавно –
тъй както пресуши и мен.
А аз... аз ще направя същото –
ще изгоря душата с никотин.
Ще помълча над пепелта ѝ пръсната
и тя ще се превърне в дим.
С последната цигара догаря любовта
и с нея си отиват илюзии и мечти.
Дано димът да скрие потеклата сълза
и фактът, че от днес ще бъдем пак сами.
© Христиана Александрова All rights reserved.
