hrise_to (Христиана Александрова)
8 13
10.03.2017 г., 23:11 ч.

За последно 

  Поезия » Любовна
674 1 4

На празна маса с теб стоим,

само с препълнени от болка чаши.

За сетен път ще си мълчим,

но за последно ще сме наши.

 

От утре ще е друго вече –

и двамата ще сме наполовина.

Днес времето ни заедно изтече

и „цялото” последно ще го има.

 

Последна чаша напълни ми

със парещо горчиво вино,

за да забравя днес какъв не си ми

и колко пусто е и сиво.

 

Подай тютюна си насам и сядай,

да чуеш ти на самотата песента.

Остани за час, а после бягай

без да се сещаш колко съм сама.

 

От теб една услуга искам само –

цигара тежка запали във тоя ден,

пуши я дръзко, гневно, бавно –

тъй както пресуши и мен.

 

А аз... аз ще направя същото –

ще изгоря душата с никотин.

Ще помълча над пепелта ѝ пръсната

и тя ще се превърне в дим.

 

С последната цигара догаря любовта

и с нея си отиват илюзии и мечти.

Дано димът да скрие потеклата сълза

и  фактът, че от днес ще бъдем пак сами.

© Христиана Александрова Всички права запазени

Х. А.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??