Mar 5, 2013, 8:49 PM

За приказките

  Poetry » Other
775 0 0

Целунах приказния принц.
Той пък в жаба се превърна.
И приказката ми като принцесата - побъркана.

Намерих тайнствения ключ от пещерата на богатствата.
Отварям - вътре пълно с′ злоба.
Не ви го искам златото тогава -
щастлива ще съм даже да съм гола.

Срещнах даже Змей Горянин.
Оказа се приятно гущерче.
В гората се разходихме със него двамата
и доста рок послушахме.

И приказката ми като принцесата -
побъркана ...
А може би такива днес са всичките.
Не се предавайте на драмата,
докато можете - обичайте!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...