Mar 5, 2013, 8:49 PM

За приказките

  Poetry » Other
778 0 0

Целунах приказния принц.
Той пък в жаба се превърна.
И приказката ми като принцесата - побъркана.

Намерих тайнствения ключ от пещерата на богатствата.
Отварям - вътре пълно с′ злоба.
Не ви го искам златото тогава -
щастлива ще съм даже да съм гола.

Срещнах даже Змей Горянин.
Оказа се приятно гущерче.
В гората се разходихме със него двамата
и доста рок послушахме.

И приказката ми като принцесата -
побъркана ...
А може би такива днес са всичките.
Не се предавайте на драмата,
докато можете - обичайте!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...