За приятелите

И приятели добри през всички тези дни оставаме,

не се предаваме, живота си един за друг ще даваме

като спасение, като една мечта, прогрес и мнение.

Приятелството е върховно, нямаш база за сравнение

и за теб и моите хора аз живота си ще дам,

а дали това е най-доброто... е, не знам...

Кой каквото ще да казва, аз за себе си ще зная -

където е приятелството, там завинаги ще бъде раят.

Губих приятели нереални, но и истински намирах,

живота опознавах, да мечтая не спирах

и малко останаха тези, които рамо подават,

и малко останаха тези, които живота си дават.

За вас сега рими в главата си редя.

Благодарение на това, далеч от проблемите стоя

и, все пак, не споменавай каквито и да било правила -

най-много да се изсмея и да ти кажа „чао” след това,

защото животът е борба, животът е надежда.

Имаш ли приятели, всичко се нарежда,

има ли кой да ти пази гърба, след теб да върви -

всичко е реално, с проблемите се сбогувай и продължи

и през всичките години аз дете страхливо бях,

но приятелите ми помогнаха да прогледна и разбрах.

И за пореден път, като слънце след облачен ден,

добрите приятели, които вечно ще са зад мен,

ме карат да живея, ме карат да се смея,

и, напук на света, да продължавам да пея.

И тeзи рими днес посвещавам на вас,

заради които все още съществувам аз,

на тези, които ми дават сила да се боря,

не да се предавам, а със живота да споря,

тези, заради които ден след ден копнея,

че в един по-добър свят, реален, мога да живея.

И след всичките приятели, които ме зае*аха ей така,

аз се радвам, че ви има и не сте просто мечта,

че сте тук, до мен, показвате ми правилния път,

към истината и доброто, не към нереален мит.

Въпреки всичко, животът е една измама,

с несправедливост и лишения, история голяма

и само гледайки какво става около мен,

разбирам, че светът е от глупаци накърнен.