За себе си
Задъхвам се от бързане.
И все не ми достига време!
Какво по спешност да направя,
питам се сега?
Да скътам плодовете ли?
А време е и да ореме...
О, ритъмът е бърз сега
за омалялата ръка!
Какво ще стане с мен, не знам,
а дните ми са страшно къси!
Не съм във паника,
но виждам вече,
че съм пред фалит...
Все повече и повече настръхвам просто
и се въся...
И търся непрестанно да намеря
изхода си скрит.
А най- болезнено и искрено
сега не ми се иска
да седна тука
и да се призная аз за победен!
О, аз ще избера сега
най-невъзможното и риска -
ще крада от нощите си
и от тях ще правя ден!
1976 г. София
© Христо Славов All rights reserved.
