За спомена
на Веселина
Отмина втори, днес сме трети,
А беше първи онзи ден
И към четвърти, после – пети
Е поривът ти устремен.
Така минават бързо дните,
Текат един подир един
И в миг, там нейде в дълбините,
Остава споменът самин.
От вятър брулен, в зноя печен,
Той в труден миг ще позвъни ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up