За спомена
За спомена
на Веселина
Отмина втори, днес сме трети,
А беше първи онзи ден
И към четвърти, после – пети
Е поривът ти устремен.
Така минават бързо дните,
Текат един подир един
И в миг, там нейде в дълбините,
Остава споменът самин.
От вятър брулен, в зноя печен,
Той в труден миг ще позвъни
И сила на духа човечен
Ще дава в бъдещите дни.
Не виждам смисъла, хей богу –
Къде ще стопли най-напред?
Едничък споменът – дни много,
А трябва топлина навред.
И точно колко, ще запитам,
Един, хиляда, милион
В житейския забързан ритъм
Са нужни за добрия тон?
Звучи наивно и банално,
Но не натрупвай и не брой –
Дори с един е идеално,
Ако наистина е твой!
И ще ти бъде по-красиво,
Щом можеш да го споделиш
С човек до тебе и щастливо
Към спомен нов да завървиш!
Януари 2010 г.
© Динко All rights reserved.
