За спомена

dinko1963 (Динко)
92 446

Aug 13, 2013, 7:43 PM

Poetry » Phylosophy

372 0 2

За спомена

на Веселина

Отмина втори, днес сме трети,

А беше първи онзи ден

И към четвърти, после – пети

Е поривът ти устремен.

Така минават бързо дните,

Текат един подир един

И в миг, там нейде в дълбините,

Остава споменът самин.

От вятър брулен, в зноя печен,

Той в труден миг ще позвъни

И сила на духа човечен

Ще дава в бъдещите дни.

Не виждам смисъла, хей богу –

Къде ще стопли най-напред?

Едничък споменът – дни много,

А трябва топлина навред.

И точно колко, ще запитам,

Един, хиляда, милион

В житейския забързан ритъм

Са нужни за добрия тон?

Звучи наивно и банално,

Но не натрупвай и не брой –

Дори с един е идеално,

Ако наистина е твой!

И ще ти бъде по-красиво,

Щом можеш да го споделиш

С човек до тебе и щастливо

Към спомен нов да завървиш!

Януари 2010 г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

manipuliram (Манипулирам)

2013-08-14T21:21:19+03:00

Чудесна ритмика, жалко само, че малко хора се връщат назад, за да преживеят спомена отново.Страхотно!
valqka (Валентин Василев)

2013-08-14T11:27:13+03:00

Ех, че ритъм! И съм съгласен с теб! Браво, Динко! Поздрави!