13.08.2013 г., 19:43 ч.

За спомена 

  Поезия » Философска
5.0 (2)
448 0 2
За спомена
на Веселина
Отмина втори, днес сме трети,
А беше първи онзи ден
И към четвърти, после – пети
Е поривът ти устремен.
Така минават бързо дните,
Текат един подир един
И в миг, там нейде в дълбините,
Остава споменът самин.
От вятър брулен, в зноя печен,
Той в труден миг ще позвъни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Всички права запазени

Предложения
  • Аз зная как боли да раждаш себе си и може да се случи много пъти - възкръсваш и се вкопчваш в светов...
  • Присънва ми се често плаж мъждив, дете строи от пясък своя замък. И непогалено от вятъра ленив, е ве...
  • Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Още произведения »