За стиховете
Поезия без ритъм и без рима!?
Това за мене не са стихове...
Те ми приличат на безснежна зима,
тъгуваща за бели снегове...
Те тропат със налъми по земята!
Аз не приемам този дразнещ звън.
Те нямат сладостта на красотата.
Не ме упойват като сладък сън!
Обичам стиховете, гдето пеят
и имат пулс, като сърце...
Които с влюбени очи ме гледат
и имат свойто хубаво лице!
Обичам лириката за небето,
за птиците, Страната, Любовта,
за багрите в горите и полето,
за чувствата изгарящи кръвта!
За мъката и радостта в Човека,
за Истината, гдето на мълчи!
За хората с единствена пътека,
за бурите в човешките души...
Не ме упреквайте, че нямам право!
Във старомодност ще ме обвинят!
За мен нещата
ни така остават!
О, нека етикети ми лепят!
© Христо Славов All rights reserved.
