26.04.2013 г., 9:58

За стиховете

539 1 4

Поезия без ритъм и без рима!?
Това за мене не са стихове...
Те ми приличат на безснежна зима,
тъгуваща за  бели снегове...

Те тропат със налъми по земята!
Аз не приемам този дразнещ звън.
Те нямат сладостта на красотата.
Не ме упойват като сладък сън!

Обичам стиховете, гдето пеят
и имат пулс, като сърце...
Които с влюбени очи ме гледат
и имат свойто хубаво лице!

Обичам лириката за небето,
за птиците, Страната, Любовта,
за багрите в горите и полето,
за чувствата изгарящи кръвта!

За мъката и радостта в Човека,
за Истината, гдето на мълчи!
За хората с единствена пътека,
за бурите в човешките души...

Не ме упреквайте, че нямам право!
Във старомодност ще ме обвинят!
За мен нещата 
ни така остават!
О, нека етикети ми лепят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...