Човек, откакто се помни,
винаги носи по две стомни.
Едната за себе си носи
а другата- за еди кого си.
Когато,все пак е приятел
другият стомноползвател,
някакси по му е леко
и стига човек надалеко.
Щом другият не е любим ,
на него щом хич не държим,
но стомната трябва да носим,
че милост от него ще просим,
върви се тогава тъй трудно
и с неохота, и мудно.
Подбирай си стомните,братко,
това ще ти кажа накратко!
© Георги Янков All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
