Човек, откакто се помни,
винаги носи по две стомни.
Едната за себе си носи
а другата- за еди кого си.
Когато,все пак е приятел
другият стомноползвател,
някакси по му е леко
и стига човек надалеко.
Щом другият не е любим ,
на него щом хич не държим,
но стомната трябва да носим,
че милост от него ще просим,
върви се тогава тъй трудно
и с неохота, и мудно.
Подбирай си стомните,братко,
това ще ти кажа накратко!
© Георги Янков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
