Човек, откакто се помни,
винаги носи по две стомни.
Едната за себе си носи
а другата- за еди кого си.
Когато,все пак е приятел
другият стомноползвател,
някакси по му е леко
и стига човек надалеко.
Щом другият не е любим ,
на него щом хич не държим,
но стомната трябва да носим,
че милост от него ще просим,
върви се тогава тъй трудно
и с неохота, и мудно.
Подбирай си стомните,братко,
това ще ти кажа накратко!
© Георги Янков All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
