За светлината в душата
Наслаждавам се на новият ден
изтъкан е от радост, за това,
че осъмнал си - останал си жив
и носи със себе си - светлината...
Изпълвам с любов сетивата,
и благодаря на вселената - за изобилието
и за най - прекрасната муза...
която ме докосва с ангелски крила...
Бе заминала някъде - може би на някоя
далечна галактика и завърна се
като вселенски пратеник дошъл
от много,много далече...
Докосвам със обич душата си -
животът е една вълшебна приказка,
докоснал вълшебните пространства
и открехва вратите на един нов свят...
Есен е...а слънцето гальовно ме гали -
със топли есени лъчи - разлиства мислите,
и златни есени листа се ронят, засипват земята
вижте само как блестят в утринта...!
Аз все още вярвам, че този свят
може да бъде спасен, че все още
има надежда и кристално чистата
безусловна любов ще прогони мрака...
За да ни има...! За да останем...!
И да разказваме дивни легенди
за новия век - разтворил вратите
на познанието, мъдростта и вечния мир!
И преброждам светли вселени...
Благодаря на всемира за светлината в душата си!
Благодаря за мъдрите житейски уроци,
за мира, любовта и за живота...!
25.09.2021г
Катя Джамова
и
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Трябва да намерим начина, за да останем. Иначе за какво сме живяли?
Хубав стих, чрез който зареждаш душите със светло начало, Катя! -
"И да разказваме дивни легенди
за новия век - разтворил вратите
на познанието, мъдростта и вечния мир!"
Хареса ми, Катя!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Младене, благодаря ти за хубавите думи!
Мили приятели, бъдете здрави и благословени!