За тази, която ще срещна
Ти ме караш да се смея,
аз съм това, което не съм бил до сега.
Ти ме караш да съм друг, благодаря,
никой не ме е карал да се чувствам така.
Аз съм тук, но съм объркан,
къде съм, тук аз не съм бил.
Дали подреждам живот разбъркан,
или с уискито съм прекалил?!
Ти как го направи,
защо се усмихваш така!?
Защо ми пускаш онази песен,
защо ме прегръщаш дори сутринта?
Защо не ми пука, че говоря с пълна уста!?
Защо предпочитам да шепна?
Къде си хвърлих усмивката?
А, подарих я на теб!
Отива ти, дори когато
кожата ти е сивкава, бледа
и изглежда по-студена от лед.
Отново ми пускаш онази песен,
отново четеш ми оня поет.
А аз съм щастлив,
пф, колко е странно.
Вече не пия уиски,
ценя повече чая с мед.
Благодаря ти.
Много си мила.
И така се получи,
че бяхме щастливи.
И така се разви, че сме ранени.
Прахта по нас толкова тежка е
и двамата нямаме сили,
Не помня защо бях щастлив досега.
И как всичко свърши,
гася лампата, ще спя сам през нощта.
А днес сме си безразлични.
И последно ти казвам, прости ми!
Лека нощ и всички подобни неща!
© Нечарм All rights reserved.
