За теб
Канех те на срещи, ти вечно отсъстваш.
Исках нежност от теб, но ти ме отблъскваш.
Всяко твое желание с любов го обслужих.
Държиш се гадно с мен, с какво го заслужих?
Като някое бездомно куче по тебе тичах.
Стотици ми казаха, че не си стока, но аз вечно отричах.
Заради всяка груба дума в ада пропадах.
За да разбереш, че те обичам, в краката ти падах.
Отказах се от моето собствено мнение,
но в очите ти не четях друго освен съжаление.
Посочеха ли ти пистолет, ставах мишена на стрелбата.
Давеше ли се, хвърлях се във водата.
Всичко това продължавам за теб да го правя.
Ти ме отрязваш и започвам мъките да давя.
Да ме обичаш така можеш ли?
Не, ти можеш да удряш само там, където боли.
© Кристиян Иванов All rights reserved.
