Стоплѝ ме с нежния си глас,
разкажи ми приказка омайна.
В мен бушуват пламъци от страст -
ти си любящата ми тайна.
Пазя те дълбоко, защитена -
далеч от чуждите ръце.
Знай, от теб съм упоена -
събирам в шепи твоето сърце.
Аз дишам, любя и творя -
за мен ти си рая на земята.
Без теб безпаметно гнетя,
изчезвам някъде в тъмнината.
За нас краят е далечен,
Потънал в сива, празна тишина.
Ти - момент свещен и вечен -
Приюти ме в твоята душа.
© Янита All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
