Aug 10, 2006, 5:52 PM

за теб

  Poetry
1.1K 0 3
                                                              За Теб 
                              на човека когото ОБИЧАМ и ще ОБИЧАМ винаги
                Сега всеки живее своя живот и нищо,освен общите спомени не ни сварзва.
                  Но понякога,когато те погледна,все едно времето се връща и всичко е както преди,
                    и ти си същият,и аз съм същата.Всякяш беше вчера,когато оставахме сами в тъмното.
                      Спомням си всичко,все едно бе преди миг.Но немога отново да те допусна в сърцето си,
                        въпреки,че то винаги е било твое.Не знаеш колко много искам пак да те прегърна и да бъда
                          до теб.А НЕМОГА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Аврамова All rights reserved.

Comments

Comments

  • гери аз също немога да разбера
  • Не мога да разбера защо когато хората се обичат не са заедно? А самовъздишат и се тюхкат?
    Опитай да напишеш разказ за цялата история...И му го дай.
  • Яна, пише се "Сякаш", а не "Всякаш" и "не мога", а не "немога".

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...