Nov 7, 2018, 9:32 PM

За теб, Българийо 

  Poetry » Civilian
455 0 2

РазкрАчи се, Българийо,във времето

и спря да крачиш твърдо ти напред.

Че ти запазваш още древно името,

не дава повод за добър куплет.

Защото нямаш вяра ти във бъдеще

и всеки порив днес ти е убит.

И нямаш изгледи за пътя друг да е,

защото разумът е в пръст зарит.

В душата ти сега расте апатия

и чупиш вече здравия си клон.

Изправена пред хиляди разпятия,

не вярваш ти във никакъв закон.

Гласът ти днес- замлъкнало оръдие,

не чува се във двора разграден.

И нямаш вече здраво правосъдие,

че всеки е с престъпност ограден.

И никой днес във нищичко не вярваме,

че за промени още имаш страст.

Едва ли вече всички ще повярваме

в омаята на розовия храст.

Замлъкват вече в църквите камбаните

и Бог към теб не гледа със очи.

Забила лоши фасове във раните,

слабееш бавно в мъки без лъчи...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Еси! Желая ти хубав и ползотворенден!
  • Душата ти крещи от този стих, Колич! Изключителен е! Силни аплодисменти!
Random works
: ??:??