silviya_flower (Силвия) silviya_flower (Силвия)
11
May 17, 2009, 1:23 AM

За теб - III

  Poetry » Love
1.2K 0 3

На А.
Здравей,

Отдавна не разказвам споделеното ни минало,
но то - не спира да чертае уморени кръгове.

Замислено се вплитат вчера, днес и утре
и все по-недвусмислено разбирам, че няма всъщност
вчера, днес и утре.

А всичко е една безкрайност от любов,
в която липсват вселенски измерения.
Една безкрайност от любов,
растяща неуморно в утробата ми женска.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0