За теб, татко
Ти си мой близък, част от семейството ми,
човекът, чиято кръв тече в моите вени,
но кажи ми, татко, кажи ми,
защо от теб съм неодобрена.
Аз моля се за минута внимание,
за една топла прегръдка,
с какво заслужих това ти държание,
с какво ти причиних такава мъка?!
Все повтаряш, че съм ненужна,
третираш ме като боклук,
а аз се самовглъбявам
и желая да избягам от тук.
И ето, пак съм в малката ми стая
и тихо лея черни сълзи,
сълзи от болката в мен стаена,
сълзи от сърцето, което ме боли.
И все повтарям си: "Със сълзи нищо не оправяш!",
както повтаряш ми го всеки път и ти,
но повярвай, по-силно е от мен,
да си непрекъснато сам, просто боли.
Защото зад моят гръб, татко, никой няма,
трябваше там поне да бъдеш ти,
но оставяш ме наранена, с горчиви рани,
рани, разкъсващи моите душа и сърце.
човекът, чиято кръв тече в моите вени,
но кажи ми, татко, кажи ми,
защо от теб съм неодобрена.
Аз моля се за минута внимание,
за една топла прегръдка,
с какво заслужих това ти държание,
с какво ти причиних такава мъка?!
Все повтаряш, че съм ненужна,
третираш ме като боклук,
а аз се самовглъбявам
и желая да избягам от тук.
И ето, пак съм в малката ми стая
и тихо лея черни сълзи,
сълзи от болката в мен стаена,
сълзи от сърцето, което ме боли.
И все повтарям си: "Със сълзи нищо не оправяш!",
както повтаряш ми го всеки път и ти,
но повярвай, по-силно е от мен,
да си непрекъснато сам, просто боли.
Защото зад моят гръб, татко, никой няма,
трябваше там поне да бъдеш ти,
но оставяш ме наранена, с горчиви рани,
рани, разкъсващи моите душа и сърце.
© Нора Флорова All rights reserved.
