puntina (Нора Флорова)
49 31
25.11.2007 г., 19:00 ч.

За теб, татко 

  Поезия » Друга
1505 0 6
Ти си мой близък, част от семейството ми,
човекът, чиято кръв тече в моите вени,
но кажи ми, татко, кажи ми,
защо от теб съм неодобрена.

Аз моля се за минута внимание,
за една топла прегръдка,
с какво заслужих това ти държание,
с какво ти причиних такава мъка?!

Все повтаряш, че съм ненужна,
третираш ме като боклук,
а аз се самовглъбявам
и желая да избягам от тук.

И ето, пак съм в малката ми стая
и тихо лея черни сълзи,
сълзи от болката в мен стаена,
сълзи от сърцето, което ме боли.

И все повтарям си: "Със сълзи нищо не оправяш!",
както повтаряш ми го всеки път и ти,
но повярвай, по-силно е от мен,
да си непрекъснато сам, просто боли.

Защото зад моят гръб, татко, никой няма,
трябваше там поне да бъдеш ти,
но оставяш ме наранена, с горчиви рани,
рани, разкъсващи моите душа и сърце.

© Нора Флорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Той много те оБича, просто не може да го покаже.Опитай се да го разбереш, може би ще откриеш някои отговори.Иначе си блестяща!
  • Знам какво ти е! ... за жалост .. Нали знаеш-дръж се мъжката!
  • Задушаваща болка...не те съжалявам,я ти завиждам,че умееш да се справиш с този проблем и си имала силите да го излееш върху листа.Поздравите са очевадни!!!
  • Разтърси ме болката ти!
    Прегръщам те!
  • Отлично! 6
  • Родителите често грешат...не че не ни обичат, просто не винаги съумяват да ни го покажат, дори когато силно се нуждаем от това.
Предложения
: ??:??