| Училище мое, как скъпо си ми. С теб аз сбъднах своите мечти. Ти ми даваш подкрепа, когато ми е трудно. Ти ми даваш и утеха, когато ми тежи. Припев: Ще направим като птици да летим със песента и пламнали очици искам да ти дам. (х2) Но ето пак дойде ваканция, която ще ни раздели. Но аз знам, че нищо няма да те замени. Няма да забравя учителите си добри. В сърцето остани завинаги. |
© Милена Йорданова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Мерси