| Училище мое, как скъпо си ми. С теб аз сбъднах своите мечти. Ти ми даваш подкрепа, когато ми е трудно. Ти ми даваш и утеха, когато ми тежи. Припев: Ще направим като птици да летим със песента и пламнали очици искам да ти дам. (х2) Но ето пак дойде ваканция, която ще ни раздели. Но аз знам, че нищо няма да те замени. Няма да забравя учителите си добри. В сърцето остани завинаги. |
© Милена Йорданова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Мерси