Не спирам аз да те мечтая.
Във мислите,
във стихове дори.
Не спирам обич да желая,
за теб, за мен,
в която да горим.
Не спирам аз
целувки да ти пращам,
по слънчевите, първите лъчи.
И моето „Обичам те!” изпява,
дъждът със летни,
влюбени сълзи.
Не спирам, слънчице!
Ще пиша.
За твоите усмихнати очи.
За твоята душа красива
и за щастливите ни дни.
© Христо Костов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
