За тебe, слънчице!
Не спирам аз да те мечтая.
Във мислите,
във стихове дори.
Не спирам обич да желая,
за теб, за мен,
в която да горим.
Не спирам аз
целувки да ти пращам,
по слънчевите, първите лъчи.
И моето „Обичам те!” изпява,
дъждът със летни,
влюбени сълзи.
Не спирам, слънчице!
Ще пиша.
За твоите усмихнати очи.
За твоята душа красива
и за щастливите ни дни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
