За теменужки
З А Т Е М Е Н У Ж К И
Тръгнала е наша Лидка
с дебелата плитка
да набере теменужки
за своите дружки.
Пресекла е ливадата.
Стъпила в гората.
Насреща й Гошо Tерка
с кривната капелка:
Лидке, къде сама ходиш
и в гората бродиш?
Може някой да те срещне,
даже да те стресне.
И какво сега се случи?
Нещо с теб да се получи?
Хайде цветя да береме –
бързай, няма време!
Гошо гледа и мирува...
Но дали си струва?
Лидка хитро го погледна.
Гошо му приседна:
Аз съм Гошо, Гошо Терка.
Ти пък си моделка.
Хайде да се разбереме –
има много време!
Ще се спусним към реката.
Право сме в цветята.
Гошо гледа я горещо -
Защо не й кажа нещо?
Колко хубава си! Само
си за мойто рамо!
И към Лидка той посегна.
Тя му се облегна.
Терка триковете знае.
Никак не се мае.
Развълнуван грабна Лидка
като Мрена рибка.
Бавно седнаха в тревата
близко край реката.
После смях, щасливи сълзи.
Пладне времето задгърби.
А със сини теменужки,
уж за Лидкините дружки,
Гошо с обич вече киче
най любимото момиче...
Тръгнаха си те щастливи,
кротки, тихи, мили.
Лидка – с разплетена плитка.
А пък Терка – без капелка.
© Стойна Димова All rights reserved.
Бъди здрава приятелко моя! Желая ти нови творчески успехи и Коледно настроение!
