May 14, 2016, 10:32 PM

За тези, които страдат <3

  Poetry » Love
945 0 0

 

Не гледам друго. Само нея. Самотна светлина в нощта. Провесена ръка през балкона държи я, всякаш от нея зависи света. Весело трепти малкото пламъче далечно, загатва то за толкова много неща. Кой ли държи я? Не зная. Някой самотен вечерта.
Градът оживява. Процъфтява. Расте дори и сега. Но малката светлинка остава - по-малка вече е тя. 
Скоро ще избледнее, ще изчезне. Немощно ще пусне последната си струйка дим. Някой нехайно вече държи я, аха-аха да падне в неспирния глъч. Долу под нея, живота не спира. Хора умират, сърца са разбити, други се раждат, живеят и дишат. За тях тя свети - трепва веднъж и дваж, не триж. Последни секунди отброявам и ето - грозна гледка последва. Бавно полита надолу, ръката вече се прибира. Дъждът ускорява своя ритъм, достига епогея си - скърби за нещастната цигара, стъпкана от знайни и незнайни. Тя изпълни своята роля. Значима беше тя.
Трепва светлинката малка, нещастна, сама. Капки падат. Красиво те довършват този, за когото страдат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никол Стоичкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...