Sep 26, 2007, 2:17 PM

За това 

  Poetry
617 0 12
Уморена от сънуване русалка
се издигна сред спирали от вода.
С риск да бъде незначителна и жалка -
върху пясъка... където без следа
ще изчезне сред разлистената пяна,
ще се сгуши тихо в капчица сълза...
сам-сама,
без укор, без покана -
за да може да обича.
За това!
За да чуе как сърцето й изплува,
премаляло от очакване и страх!
За да види как ръцете й рисуват
върху бледите му устни... А на прах
тя не ще да се превърне. Тя умее
да обича до безумие. До смърт.
И след нея ново слънце ще изгрее,
за да види той най-светлия си път!

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??