За твое добро
Недей да ме бъркаш с жените,
с които си бил досега.
Аз нося сърце във гърдите,
което презира страха.
Което лъжа не прощава,
което съвсем не търпи
любов и добро да раздава,
в замяна - да пие сълзи.
Аз няма и тихо, и кротко
пред тебе да свеждам глава.
Не съм от наивните котки,
които ще милваш с ръка
когато така ти изнася,
а щом ти омръзне - със крак
ще сриташ под някоя маса.
Не си и помисляй по мрак,
почерпен със трета ракия,
пред мене да сваляш звезди,
а денем от тоз куражлия
да няма ни стон, ни следи.
Недей да ме бъркаш с жените,
които на пръсти въртиш.
Пред мен не минават лъжите.
Излъжеш ли, скъпи - гориш!
Недей да ме бъркаш, че мога
да стана и зла, и проклета.
Тогава, обзет от тревога,
ще бягаш на друга планета.
© Васка Мадарова All rights reserved.
