Mar 30, 2013, 12:44 PM

За усмирителна риза...

700 0 0

Не се побирам в кожата си.

Тясна ми е. Задушава.

Оказва се,че много сложно е

в естествения ритъм да си вляза.

 

И как да укротя сърцето -

бие странно неритмично,

иска да лудува на небето,

разтърсва ме направо сеизмично.

 

Гърдите ми... и те!

Пролетта ги подлуди!

Жадуват май за две ръце,

като буря да ги укроти.

 

Как ще го изкарам тоз сезон!

Ще се пръсна с тази кожа.

Да си вляза пак в резон -

усмирителната риза ли да сложа?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...