Не се побирам в кожата си.

Тясна ми е. Задушава.

Оказва се,че много сложно е

в естествения ритъм да си вляза.

И как да укротя сърцето -

бие странно неритмично,

иска да лудува на небето,

разтърсва ме направо сеизмично.

Гърдите ми... и те!

Пролетта ги подлуди!

Жадуват май за две ръце,

като буря да ги укроти.

Как ще го изкарам тоз сезон!

Ще се пръсна с тази кожа.

Да си вляза пак в резон -

усмирителната риза ли да сложа?