30.03.2013 г., 12:44

За усмирителна риза...

704 0 0

Не се побирам в кожата си.

Тясна ми е. Задушава.

Оказва се,че много сложно е

в естествения ритъм да си вляза.

 

И как да укротя сърцето -

бие странно неритмично,

иска да лудува на небето,

разтърсва ме направо сеизмично.

 

Гърдите ми... и те!

Пролетта ги подлуди!

Жадуват май за две ръце,

като буря да ги укроти.

 

Как ще го изкарам тоз сезон!

Ще се пръсна с тази кожа.

Да си вляза пак в резон -

усмирителната риза ли да сложа?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...