30.03.2013 г., 12:44

За усмирителна риза...

703 0 0

Не се побирам в кожата си.

Тясна ми е. Задушава.

Оказва се,че много сложно е

в естествения ритъм да си вляза.

 

И как да укротя сърцето -

бие странно неритмично,

иска да лудува на небето,

разтърсва ме направо сеизмично.

 

Гърдите ми... и те!

Пролетта ги подлуди!

Жадуват май за две ръце,

като буря да ги укроти.

 

Как ще го изкарам тоз сезон!

Ще се пръсна с тази кожа.

Да си вляза пак в резон -

усмирителната риза ли да сложа?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...