За вас не знам, но на мен ми е ясно...
Светът ни е голям и знам,
че в живота сам, там умираш.
И е явно че си ням, да ,
като буква безгласна,
ролята ти тук е ясна!
Раждаш се и вече си в дълг
дори и въздух да си поемеш не си могъл,
и започва се една бюрокрация
в парламента я наричат Демокрация.
Минават се години в борба
търсиш явно ти своята съдба,
Питаш се, кой ли мога аз да бъда,
а всъщност чакаш просто своята присъда.
За вас не знам, но на мен ми е ясно,
от свободата става ми някак тясно!
По пътя си да завия ли на дясно
или направо да карам бясно.
© Николета Петкова All rights reserved.
