За вас не знам, но на мен ми е ясно...
Светът ни е голям и знам,
че в живота сам, там умираш.
И е явно че си ням, да ,
като буква безгласна,
ролята ти тук е ясна!
Раждаш се и вече си в дълг
дори и въздух да си поемеш не си могъл,
и започва се една бюрокрация
в парламента я наричат Демокрация.
Минават се години в борба
търсиш явно ти своята съдба,
Питаш се, кой ли мога аз да бъда,
а всъщност чакаш просто своята присъда.
За вас не знам, но на мен ми е ясно,
от свободата става ми някак тясно!
По пътя си да завия ли на дясно
или направо да карам бясно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Петкова Всички права запазени
